Автобиографично

Не искам много от живота –
любима книга, цъфнал цвят, тетрадка…
Тъй простичко е, но ми стига,
да следвам пътя си пътя си нататъk.

Отблъсква ме светът на сноби.
Преструвки жалки не обичам.
Щастлива съм, когато пролет
в цъфтеж дървото се окичвa.

Не търся блясъка в живота.
Ни пищни приеми с поклони.
Потребни са ми: книга, цвете,
на бялата стена - икона.

В очакване...

Малки къщички свити очакват в снега...
Пушат топло, а нямат комини.
И защо ли? Защо ли навяват тъга...
Малки къщи с надеждици бели...

Не кроят, в тях, не шият мечти за света.
Светят вечер със малко прозорче.
Там изричат: красиво се стели снега...
Не обсъждат пакети и борси.

В тях приготвят подаръци - дребни неща.
Там е топло дори без камина.
Малки къщички тихо въздишат в нощта.
И очакват добрата година.

ПРЕКЪРШИ СЕ...

Прекърши се дървото в девствен сняг.

И вятърът помогна да се случи...

А, онзи Танц със саби – бе със лед...

Но все едно – дървото се прекърши.

През март не го заглеждай за цъфтеж.

През август плодовете ще са спомен...

Разкъсаха се вените... в кипеж...

Гнездо на птица – кротко се отрони...

Земните ни мигове...

Гората плува в призрачни мъгли,
които като преспи се стопяват...
Небето пламва. Изтокът гори.
Рубинен взрив и... слънцето изгрява.

Безбройни флейти в утрото трептят...
Тържественост в поредното творение.
Денят се ражда в цветове и в звук...
И всеки земен миг е сътворение.

Буря

Следобедната суетня,
за миг превърна се в мълчание...
По нечий знак светът замря.
Просветна мълния в стенание...

Природата наостри слух...
Дърветa - листите подбелиха...
А вятърът със шепи прах,
опитваше да ги уцели...

Небето потрепери в страх
и тежки сълзи се отрониха...
Попиха в облаците прах...
Земята сякаш се отвори...

Разтърсващ стон. Парчета лед.
Денят се сви в небето горе...
Нощта провлече своя креп...
Тържествено ехти Бетовен...

Към теб, небе...

Небе, небе, небе... Във теб долавям ясно
прекрасните трептежи пречистен миропулс.
В лазура ти познах Душата за безкрая...
Със Него чезнем плавно в най-сватбения блус.

На твърдината кацнах с крилцата на колибри.
Докоснах всяка чашка. От всеки цвят отпих.
Със същите крилца към теб ще се издигна...
Ще долетя, небе, с най-светлия си стих...