Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Thursday, September 11, 2008

Дървото


Бе окичено цялото в цвят.
Всяка клонка – богато и пищно...
Незапомнен цъфтеж досега.
По-разкошен от всеки предишен.

Възкресяваше всеки момент...
В скъпи спомени, с болка, се вглежда.
Китни клони от тъмния ров,
във живота се вкопчват с надежда.

Ето, помни и всяко гнездо.
Помни всяка угрижена птичка.
И раздялата с всяко листо,
есента щом с палитра дотича.

Гръм и мълния в тъмната нощ...
Мощен ствол със разкъсани вени.
И на фона на свършващ живот –
незапомнен цъфтеж… За последно.

Sunday, September 07, 2008

Не ме очаквай…

Отивай си от мен. И забрави,
че някога делили сме простори...
А толкова горчилка с теб изпих,
че сигурно ще ми горчи и в гроба.

Ранена бях. С пропукана душа
и в сетни сили обич ти поднесох.
След топъл дъжд разпръснах и цветя.
Не беше лято. Беше светла есен.

Над раните ми заизсипва сол…
Изгаряха ме сълзите. Не плачех.
И не веднъж потече сива кал
върху цвета изписал : Теб обичам…

Не искам да остане и следа…
В дома ще шета само тишината.
Отивам си. Далече из света.
Не ме очаквай. Залости вратата.

Wednesday, September 03, 2008

Септемврийско утро


Разсъмването -

очертава накъсани зиг-заги

по нежните листа на хризантемите.


Разпуква с мекотата на нежно-бяло -

невинно, като в памукова плантация.


Изпълва алвеолите на раждащото се сега -

с предчувствие за предстояща радост...

И сладката тревога за... нататък...


Извайва тишината скулптурно...

До съвършенство.


Отваря се зеленото око на утрото,

изпъстено с златисти петънца...


Септември е.