Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Thursday, November 22, 2007

На разсъмване...


Не се почувствах грешница, защото
животът бе преглътнал обещание...
Навярно и на теб ти върна двойно.
Годините ли? Те са без значение...

Свещта подсказа жадното горене...
Не беше от излишна куртоазия.
Тя просто ни подсети, че е време...
Не се измъчвай. Никой не наказахме...

Прибрах грижливо грешната си блузка.
Ще я запазя. С аромат от теб е.
Сега е малко чоглаво и пусто...
Сега ме вписва праведница времето.

Нима не е така? Това, че взехме
една прашинка, в бързане, от слънцето.
Ако не бяхме – щеше да е грешно...
Денят почуква. С образа ти - съмва се...

Sunday, November 04, 2007

Самотната къща

Проядена от молците на времето...
Чернееща с мушиката от спомени...
Във процепите се процежда ехото...
На стонове...
На стонове...
На стонове...

През кривите, напукани врати
със смях се разминават ветровете...
И нощем лягат с бродещите сенки...
И любят се със тях...
До съмнало....
До съмнало...
До съмнало...

Безплодна тишина обхожда стаите...
И ги обкичва с паяжинни мрежи...
Със паяците бъбри по таваните...
И се люлее с тях...
Люлее се..
Люлее се...
Люлее се...

В сплъстените стъкла наднича слънцето...
С надеждата навътре да погледне...
Но казва си, че късно вече, късно е...
И после си прошепва:
За последно е...
Последно е...
Последно е ...

Най-сетне оплодена е забравата...
След всеки ден по-едра е утробата...
И терминът й вече наближава...
За да роди желаното... безвремие...
Безвремие...
Безвремие...
Безвремие...