БЕЗ ДЕБАТИ...

/Мнение/

Отсичат с непростима лекота:
Да се отнеме бащиното щастие!
След строгите съдийски очила,
един пасаж “по дяволите” праща...

Везната не е уред да брои,
защото е устройство да отмерва...
На кой се падат, колко добрини -
добре ще е Темида да прогледне.

За чедото и той в любов гори.
Тревогите - сърцето му обръщат.
Понякога подтиска и сълзи,
защото следва правилото мъжко...

Ако се търси мярка за това,
чия любов е с повече карати,
за тях не трябват грамче и везна -
Темида да отсъди. Без дебати.

НЕБЕСНА ФАНТАЗИЯ



Седефено-розов безкрай,
със пухкаво сиви овали...
Коприна над залез узрял...
Кълба и вълни натежали...

Далечен и мамещ покой...
Фантазия в нежност изсипана...
Докосващ душата порой...
Отблясъци с пурпур посипани...

Прекрасен безмълвен декор
от звуци застинали в перлено...
Изпълнен със Моцарт простор...
Небесно-вълшебно притегляне!...

Един миг в Етъра...

Чук-чук, чук-чук -
почуква с чукчето ковачът...
И звън на пролетни капчуци,
изсипва се върху медта.
А съдовете се подреждат,
като гиздосани невести,
излезли да посрещнат с песен
прииждането на деня...

Скръц-скръц, скръц-скръц -
пропява колелото на грънчаря...
И пъстрите паници светват
със багрите на есента...

Туп-туп, туп-туп –
не спира да изрежда станът...
А чергите се диплят пъстри,
като градинка на мома...

Порой-порой, порой-порой –
тепавицата шумно вдишва...
Със водния порой загребва,
на планината свежестта...

Запей-запей, запей-запей –
рекичката прошепва нежно...
И като сребърна шевица,
се вплита в чара на мига...