ДОКОСВАНЕ

На Лидка


Когато сещаш тягостна умора
и пътят ти дотук е бил трънлив...
Когато си отиват скъпи хора
и подло те преследват взрив след взрив...

Когато на години натежаваш,
но в тебе пърха детската душа...
И обич безметежно все даряваш...
И радостно здрависваш пролетта...

Когато от отломките сглобяваш
пак пъзела на чудото ЖИВОТ!
В разруха безднадеждна пак успяваш
сред руините да си проправиш брод...

Когато търсиш първото кокиче,
премръзнало да зърнеш из снега...
“Дечица мои!...” – тихичко изричаш,
макар и не на своите деца...

Тогава си от тези малки хора,
чиято обич грее над света!...
А някой ден, звезди остават горе...
Най-ярките звезди са те в нощта!

РАДОСТ

Ето ме ефирна в утринта...
Всичко още бавно се разбужда.
Сънено пристъпва бос денят...
Любопитно слънцето проглежда.

Стъпвам леко, сякаш не вървя...
Вдишвам упоена аромата -
на поле, на билки, на цветя....
В капчици роса блести тревата.

Всичко, уж, пробужда се от сън,
а концертът вече е в разгара:
пискат, цвъркат, шепнат и жужат,
скрити за окото земни твари...

Сякаш, че се сливам с този свят!
Че съм част от дивната природа...
Грация изпълва ме докрай –
искам да летя, а не да ходя!

Въздухът ме къпе в свежестта...
Бузите пламтят от него в огън.
Чувствам се щастлива до безкрай!
Млада съм и като птица волна!...

Слънцето, прогледнало съвсем,
пали още повече страните.
Вече съм голяма – не дете,
а по детски скачам пак по пътя.

Мисля си за толкова неща
и мечти набъбват сладко в мене...
Срещам подранили в утринта.
Трябва да изглеждам пак голяма!

Спирам се, оглеждам местността:
някъде зад китните баири,
сигурна съм - там е скрит света,
който аз жадувам, който диря!

А цветя, цветя, цветя -
все принцеси... Все кокетно греят...
Влюбени във слънцето цъфтят.
Вятърът ревниво ги люлее...

Не, съвсем не хленча от любов,
по щастливи мигове на сладост...
Просто възкресявам епизод,
който ме изпълва с тиха радост!...

В КОЛЕДНАТА НОЩ...


И звънват тънко празничните чаши...
Изискани усмивки – във изискан свят...
Подаръци блестящи се поднасят,
под коледни дървета със брокат...

-----------

...Край лумнали камини пак подтичват,
щастливи, във очакване деца...
В тържествено-червено грее всичко...
Трапезата прелива от блюда...

-------------

...Откъснатото скришом от дървото,
елхово клонче, внася красота,
на скромната вечеря по средата...
Ухание се носи на смола...

--------------

...Под моста на картона гръб обляга,
сред сгънати кашони за заслон...
Бездомникът и той трапеза стяга –
с канелени бисквити и бекон...

--------------

И тази свята нощ е нощ за всички –
за теб, за мен, за него и за нас...
Отвън самотен вятърът подтичва...
И не съвсем самотен, в този час...

ЗИМА

Сковано всичко от студа е.
Навяти преспите стърчат...
Немирен, вятърът лудува...
Другар си търси за игра.

Напразно. Всичко е стаено...
Безмълвно сгушено в студа.
Надява се да преживее.
Съвсем не му е до игра!

Учуден вятърът ту спира,
ту се промъква тук и там.
Започва даже да си свири.
Поне да полудува сам...

А от високо го съзрели -
снежинки, полетяват в танц!
“Хей, ветре, давай! Дами канят!”
Настана снежна веселба!

Събудено от тази врява,
сърдито слънцето наднича...
И всичко е елмазно-бяло...
На бяла приказка прилича!...